Какво се случва, когато започнем да работим за себе си?

Дали да станем предприемачи или да си останем служители на заплата, всеки решава сам за себе си. Всеки от вариантите е правилен, ако така го чувстваме. Но ако все пак сме решили да работим за себе си, но още не знаем какво е чувството да го правиш, ето едно леко повдигане на завесата.

Първото нещо, което ще забележите, е че започвате да се променяте – характерът ви, поведението ви, начинът ви на изразяване, реакциите ви на различни ситуации. Това е промяна към по-добро (поне аз мисля така). Придобиваме нови умения, нови навици.

И дори да не продължим да бъдем предприемачи след първия/втория/десетия си опит, тези умения и навици остават и ни помагат във всички наши следващи начинания.

И така, какво се случва с нас, когато станем част от шарената група на предприемачите, работещи за себе си?

ЗАПОЧВАМЕ ДА ЦЕНИМ ПАРИТЕ СИ

Докато работим на заплата, парите „някак си“ ни идват накуп и сякаш „даром“. Понякога забравяме, че за тях продаваме най-ценното си – своето време. И много често ги харчим за „глупости“, „глезотии“, „пинизи“, „джаджи“ или смело вземаме кредити („вноската ще потъне някъде в заплатата“). И така, до следващата заплата.

Когато се захванем да работим за себе си – особено, докато бизнесът ни е малък – всеки лев преминава през ръцете ни. Новият и скъп мобилен телефон се равнява на хикс нови поръчки, за които ние трябва да вложим игрек усилия. Започваме да уважаваме парите, които изкарваме с толкова тежък труд. Да ги харчим за глупости, означава да хвърляме този труд в кофата за боклук. Започваме да обмисляме по-добре разходите си. А когато уважаваме парите си, те пък започват да уважават нас. И да се трупат. И така имаме повече за важните неща в бизнеса и живота.

ЗАПОЧВАМЕ ДА ЦЕНИМ ВРЕМЕТО СИ

Когато работим за себе си, ние пак разполагаме със същите 24 часа в денонощието, но вече нямаме горна граница на постиженията.

На работното място, колкото и да работиш, най-много някой бонус да спечелиш или да ти платят извънреден труд. Драстично увеличение на заплатата едва ли може да се очаква.

При работата за собствения бизнес, как инвестираме времето си, има реален ефект върху приходите ни.

Ако го влагаме, за да движим бизнеса напред, той се движи напред (макар и понякога – криволичещо). Ако се мотаем и си губим времето, знаем много добре, че от това няма да излезе нищо добро.

Работейки за себе си, бързо се научаваме да приоритизираме, научаваме се как да инвестираме всяка минута от деня си.

СТАВАМЕ ПРО-АКТИВНИ

„Важно е, че заплатата ми тече.“ – често срещана фраза при работа за друг. Когато си предприемач, нищо „не ти тече“, освен времето и възможностите (които всъщност „изтичат“).

Разбираме, че нашият успех е в собствените ни ръце и, че без да действаме, няма как да постигнем каквото и да е.

Собственият бизнес ни прави динамични, проактивни, силни, дори агресивни. Знаем, че успехът се постига с битка или най-малкото, с движение напред. Движение, което ние трябва да осигурим.

Няма кой да ни превози до успеха или да избута колата на бизнеса ни. Ние сме тези, които трябва да го направят.

СТАВАМЕ КРЕАТИВНИ/ИЗОБРЕТАТЕЛНИ

Животът на предприемача е едно постоянно предизвикателство. Сайтовете се чупят, конкуренцията напада, клиентите се оплакват, продуктите дефектират, цените на клик поскъпват… Хиляди неща могат да се объркат (и се объркват) във всеки един момент.

Никой не ни преследва с пачки пари, трябва сами да си ги спечелим.

Затова се налага да усвоим някои доста ценни креативни умения – как да привлечем вниманието на клиента, как да победим конкуренцията, как да намалим разходите, как да си оправим хакнатия сайт максимално бързо.

Въображението ни работи на максимум и се чувстваме все едно сърфираме върху 20-метрова вълна.

ПРИДОБИВАМЕ БЕЗКОМПРОМИСЕН ФОКУС

Моткането и заниманието с множество неефективни дейности, скоро престават да бъдат част от нашето ежедневие. Научаваме, че ако вършим много дейности наведнъж, това намалява нашата продуктивност, а оттам – и приходите на бизнеса ни.

Започваме да откриваме кои дейности и хора са ценни за нас и нашия бизнес, фокусираме се да работим с тях и всичко останало остава на заден план – когато остане време.

Предприемачите не гледат Биг Брадър и не четат вестник „Шок“. Те гледат курсове за професионално и личностно усъвършенстване, вдъхновяват се от книги за велики лидери и предприемачи и прекарват време със семейството си или във фитнеса, вместо пред телевизора.

ЗАПОЧВАМЕ ДА ОТГОВАРЯМЕ ПО-БЪРЗО
НА МЕЙЛИТЕ

Като предприемачи, ние постоянно имаме нужда от нови възможности за бизнес. Също така се налага да защитим съществуващите си клиенти и бизнес. Бавенето с отговори на важни имейли и/или важни клиенти бързо изчезва.

Научаваме по лесния или трудния начин, че:

• Когато отговаряме на постъпил мейл в рамките на 1 час, правим добро впечатление и печелим сделки.
• Когато отговаряме в рамките на 24 часа, запазваме имиджа си.
• Когато отговаряме след повече от един ден, често изпускаме важни възможности да спечелим сделка или просто не успяваме да направим добро впечатление на ключов клиент или партньор.

Когато получаваш по 100 имейла на ден, е много трудно да се прилага тази практика, но скоро се научаваме да приоритизираме и мейлите. Както всичко останало.

ВЕЧЕ ВДИГАМЕ ТЕЛЕФОНА И НА
НЕПОЗНАТИ НОМЕРА

Да, когато ни звъни непознат номер, това може да е поредният кредитор или някой, който се опитва да ни продаде нещо. Това е досадно. Обаче може да ни се обажда и потенциален клиент, който има нужда от едно леко побутване, подкрепа, отговор на въпрос, за да вземе решение да работи с нас.

Така, неусетно осъзнаваме, че ставаме майстори в отклоняването на тъпи предложения и в обгрижването на запитвания от клиенти. Телефонът вече не е наш враг, а двигател на бизнеса.

ЗАПОЧВАМЕ ДА СПАЗВАМЕ
СРОКОВЕТЕ/ОБЕЩАНИЯТА

В съвременния забързан свят едно от най-дразнещите неща е когато чакаме. Никой и никъде не обича да чака – в ресторанта, за оферта, за получаване резултатите от проект.

Когато от изпълнението на нашите обещания и срокове зависят приходите, се случват две много важни неща с нашата дисциплина:

• Започваме да даваме много по-добре обмислени обещания и по-добре изчислени срокове.
• Започваме да даваме всичко от себе си, за да спазим обещанията и сроковете и наистина ги спазваме.

А дори само тези две неща/поуки могат да ни донесат влияние, авторитет и много нови и доволни клиенти и партньори.

Независимо от това дали ще излезе предприемач или не от даден човек, аз винаги бих гласувал с две ръце всеки да направи своя опит да работи за себе си. Дори и това да не стане неговото „нещо“, уменията и уроците, придобити по този път, ще бъдат от полза във всяка друга област на изява.