Да наказваш себе си за грешките на другите

Когато бях на около 8 години, избягах от училище, за да се повозя на автобуса до съседния град. Гратис.

Докато пътувах и се чудех дали скоро ще ме хванат, че съм без билет, видях мъдра мисъл, залепена над главата на шофьора. Тя гласеше:

“Да се ядосваш, означава да наказваш себе си за грешките на другите.”

От тогава нещо ми просветна, че ситуациите, при които изпитвам гняв могат да бъдат отработени по различни начини.

Разбира се, по онова време, нямах много случаи на гняв. Преобладаващата емоция беше “безгрижно детство”.

В наши дни, обаче, имам сериозно и задълбочено приятелство с гнева.

Често се сещам за тази мисъл, но не усещам, че това е правилният подход. Натрупах доста повече мъдри мисли и постепенно започнах да осъзнавам, че няма нужда да се уповавам, ядосвам или успокоявам с “грешките на другите”. Възрастните хора трябва да поемаме отговорност за собствените си емоции.

Затова, започнах да разсъждавам. Всъщност си водех вътрешен диалог:

Борил 1: Какво означава да се ядосваш? Защо се ядосваме?

Борил 2: Ядосваме се, когато не се получава нашето? Когато нещата не стават или не са такива, каквито ние искаме.

Борил 3: Това означава, че има разлика между очаквания и реалност, нали така?

Борил 4: С други думи, гневът ни показва, че има проблем? Разминаване?

Борил 5: Да. Значи, гневът е сигнал, нещо като лампичка на таблото на колата.

Борил 6: Явно, важното е не, че лампичката свети, а информацията, която носи.

Борил 7: И каква информация ни носи?

Борил 8: Ти не слушаш ли какво казват другите? Информацията, е че има разминаване между очаквания и реалност.

Борил 9: Тогава, когато изпитваме гняв, какво да правим?

Борил 10: Да чупим мебели и да крещим. Да тряскаме врати. Да приключваме връзки и приятелства. Да бием хора.

Борил 11: Но как това приближава реалността към очакванията ни?

Борил 12: Зависи какви са очакванията ни, какво искаме да постигнем и каква е реалната ситуация към момента.

Борил 13: Не се правете на идиоти. Ето какво трябва да се направи:

1. Да разберем от сигналите на гнева, каква е разликата между очакванията и реалността.
2. Да решим какво искаме да постигнем, т.е. каква ситуация трябва да се случи, дето не се е случила.
3. Да преценим дали можем да променим реалността и дали искаме?
4. Ако е така - действаме (веднага или след подготовка на план).
5. Ако, поради някаква причина, не можем да променим реалността, тогава трябва да променим очакванията си.

Борил 14: Защо?

Борил 15: Защото, ако за дадения случай не направим така, че реалността и очакванията да се приближат, чувството на гняв ще продължи да си стои, защото то показва именно тази разлика. То може да се разгори и да прерастне в нещо повече от сигнал. Например, лампичката да гръмне.

Борил 16: Правите го да изглежда много сложно, никой няма да прочете тази статия.

Борил 17: А осъзнавате ли, че гневът е емоция, която изпитваме, когато не можем да променим дадена ситуация или още не сме я променили.

Борил 18: Е, да де, точно за това говорим.

Борил 19: Не, той има друго предвид - когато изпитваме гняв, всъщност той показва, че се чувстваме слаби. Не можем или още не сме направили нещо. Също, отдолу наднича и страх.

Борил 20: Да, много хора идентифицират гнева с това, че са силни, доминиращи, крещящи, агресивни. Но всъщност, той е просто един усилен сигнал, който ни казва, че не можем да направим нещо или още не сме го направили. Тоест, той показва, че сме слаби (поне за момента).

Борил 21: Нищо лошо няма да си слаб.

Борил 22: Кой казва, че има нещо лошо? Просто не трябва да се надуваш и да тормозиш хората, мислейки си, че ти си ядосаният шеф или владетел, а всъщност показваш, че си слаб и не можеш да се оправиш със ситуацията.

Борил 23: Обичам да крещя на другите.

Борил 24: Явно обичаш да показваш уязвимостта си.

Борил 25: Но, като съм ядосан, се чувствам силен и властен.

Борил 26: Само ти си се чувстваш така. А всъщност досаждаш на хората, тормозиш ги и вдигаш много шум. Също така, правиш глупави неща.

Борил 27: Е, добре, какво да правя, когато съм ядосан?

Борил 28: Да обобщим:

Първо: Припомняш си, че гневът е сигнал, а не енергия. Дава ти информация, а не сила.

Второ: Намираш проблема, къде нещата не са така или не стават, както ти искаш.

Трето: Ако можеш да ги промениш в твоя полза - действаш. Ако не можеш - променяш си очакванията и целите.

Борил 29: Ами то било просто.

Борил 30: Просто е, но не е лесно.

—

След този вътрешен разговор, аз вече никога не можех да бъда същия или поне не във връзка с моето отношение към гнева.

И това беше така до следващия момент, в който се развиках на децата.

Тогава получих и последното прозрение (за момента).

С това съм се захванал сега.

ИМЕЙЛ МАРКЕТИНГ: Практическо ръководство

Единственото ясно структурирано, пълно, подредено стъпка по стъпка, практическо ръководство по имейл маркетинг, на български език.

Повече за книгата