Какво научих за 20 години системно недоспиване
Искам да ви разкажа историята на моето недоспиване. История за това как човек може да оцелее, като спи по 3 до 4 часа на нощ в продължение на години. И в резултат на това – да прецака сума ти неща в живота си, като в същото време съжалява, че не си е поспивал повече, когато е трябвало.
–
Алармата на телефона звъни и ме изважда от царството на сънищата. За няколко секунди се ориентирам в коя реалност съм. Гади ми се, а очите ми щипят. Имам чувството, че не мога да отлепя гърба си от леглото. Поглеждам часовника – легнал съм си преди 3 часа и половина. Време е за нов ден, а аз все още не съм сигурен, че съм приключил със стария.
Тези дни осъзнах, че страдам от хронично недоспиване. Имам предвид – осъзнах го наистина. Всичко започна доста безобидно.
ХРОНОЛОГИЯ НА МОЕТО НЕДОСПИВАНЕ
През 1998 г. купих първия си компютър. Част от парите заработих сам, а останалата част ми даде майка ми. Разбира се, започнах с игри. StarCraft, Age of Empires и Diablo бяха моите нощни приятели.
Скоро, се сетих, че съм взел този компютър, за да работя и да се уча. Започнах да се занимавам с графичен дизайн, да разучавам различни приложения, да програмирам. Сам се научих да работя на тогавашните Corel Draw и Corel PhotoPaint. PhotoShop беше все още версия 4 и дори не бях чувал за него.
По онова време редовно се събуждах към 3 часа със схванат врат и лице върху клавиатурата.
После започнах да имам клиенти – уеб дизайн, разработка, рекламни материали. Ефектът беше същия – през деня – на работа, а до късно през нощта – пак работа, по различни частни проекти.
По онова време ми хрумна гениалната идея, че мога да си увеличавам часовете от деня, като отнемам от нощния сън. Дори се гордеех, че мога да спя по 3-4 часа на нощ и „нищо да ми няма“. Тогава не знаех термина “moonlighting”, но явно съм правел точно това.
После се появиха първите ми собствени проекти за България и света. Пак – седене до късно пред компютъра.
В някакъв момент прочетох за ползите от ранното ставане и обърнах режима. Започнах да си лягам към полунощ, но да ставам в 4:30 или 5 часа. Така записах 14-те модула на първия си онлайн курс „Летящ старт в Интернет маркетинга“. Чувствах се горд, че съм early riser, но всъщност беше доста неприятно изживяване.
По някое време научих за теорията за циклите на съня, продължаващи по 90 минути (чак през 2016-та разбрах, че не е съвсем така). И ми се появиха други гениални идеи – как мога да спя на парчета по 90 минути или по 3 часа, или по 4 часа и половина. Леле-мале.
Така изминаваше година след година и аз през деня работех за клиенти, а рано сутринта или през нощта – за собствените си проекти, като онлайн курсове, книги, хобита (писане на проза) и други подобни начинания.
Накрая, през 2013-та дойде моментът, когато се роди Нина. И тогава недоспиването ми се изкачи до висини (или може би – слезе до низини), които дори не бях си представял, че мога да постигна.
Преди това си повтарях цитати от типа “Sleeping is for losers!” или „I’ll sleep when I’m dead”. Сега мечтаех за един час повече сън, добавен към 2.5-те или 3 часа, които ми оставаха.
КАК МИ СЕ ОТРАЗИ ЛИПСАТА НА СЪН?
Сега може би си мислите, че ще започна да развивам теории как недоспиването влияе негативно върху телесното тегло, стреса и т.н. Най-вероятно влияе и то доста негативно. Сигурно и на мен ми е повлияло – претърпях доста стрес и флуктуации в теглото през последните десет и повече години.
Само че мисля да се фокусирам върху своите субективни усещания, т.е. за нещата, които съм сигурен, че са свързани с липсата на сън и които усещам най-силно. В крайна сметка нашето ниво на щастие се определя от това как се чувстваме, а не какво казва теорията.
Ето кратък списък на негативните субективни ефекти от 20-години липса на достатъчно сън:
Ефект № 1: Постоянно ми се спи. Сънлив съм. Имам чувството (което не е само чувство, защото съм го доказал многократно), че мога да заспя навсякъде и по всяко време, стига да съм на хоризонтална повърхност и да не ми е студено.
Ефект № 2: Силна загуба на концентрация и кратковременна памет. Случвало ми се е да забравям какво съм казал аз или събеседника ми преди 5 секунди (предишната реплика).
Ефект № 3: Най-неприятното усещане – когато водя разговор и ми се приспива. Опитвам се да го скрия от събеседника (защото, в повечето случаи разговорът наистина ми е интересен), но се прозявам неконтролируемо. Това силно, силно дразни другия и потиска мен.
Ефект № 4: Необходимост от поглъщане на две дози кофеин на ден, от които пък ставам нервен.
Ефект № 5: Силно понижена продуктивност поради сънливостта и загубата на концентрация.
Ефект № 6: Умствена мъгла – трудно мисля ясно, трудно съобразявам ситуации в реално време и трудно вземам важни решения.
Ефект № 7: Податливост на стрес, паника, напрежение и – понякога – неадекватни реакции.
И тук въпросът е, как разбрах, че причината за всичко това е в недоспиването?
Много просто. Колкото и да е чудно (за мен самия) има моменти, когато се наспивам – събота сутрин или когато сме на почивка. Та, когато се наспя, всичките описани ефекти изчезват като с магическа пръчка.
На този етап можете да ми кажете: „Абе, момче, то това всеки го знае. Като не спиш, ти се гади, сънлив си, стресиран си и т.н.“
Ето тук идваме до резонния въпрос:
ЗАЩО ПРОДЪЛЖАВАМ ДА НЕ СИ ДОСПИВАМ,
ЗНАЕЙКИ СЪС СИГУРНОСТ КАКВИ СА
ЕФЕКТИТЕ ОТ ТОВА?
Анализирайки опитността си през последните 20 години, мога да кажа, че мотивацията ми (съзнателна или не) е била следната:
Мотив № 1: Забавление – оставам до късно, не си доспивам, по собствено желание, занимавайки се с нещо, което ми е приятно – игри, четене, социални мрежи, писане.
Мотив № 2: Работа – изпълнявам недовършената или извънредна работа, вземайки от часовете си за сън, считайки, че това е единственият начин да го направя.
Мотив № 3: Дълг – трябва да се погрижа за домашни задачи или такива, които изостават, обещал съм и т.н.
Тази мотивация, колкото и да е грешна, е предизвикана от нещо. А това нещо какво е? Система от „подходящи“ лични убеждения/възгледи.
ПОРОЧНИТЕ УБЕЖДЕНИЯ ЗАД
САМООТНЕМАНЕТО НА СЪНЯ
Какви са генералните презумпции, убежденията, които стоят зад тези три мотива? Приложих малко самоанализ и ето ги и тях:
Убеждение № 1: Времето за сън е ресурс, от който мога да вземам (назаем) и да използвам за нещо друго.
Убеждение № 2: По-важно е да правя ХYZ, отколкото да се наспя.
Убеждение № 3: Винаги мога да се наспя след това.
Тези убеждения са толкова дълбоко заседнали (несъзнателно), че въпреки знанието ми за ефектите от недоспиването, продължавам да го практикувам.
А иначе, каква е реалността? Ето я:
Забавление: Като се замисли човек, забавлението в 3 ч през нощта, не е кой знае какво забавление.
Работа: Работейки посред нощ, няма как да си ефективен. Ще свършиш по-малко работа, ще се чувстваш по-зле и на другия ден ще си прецакаш нещо важно.
Дълг: Плачещото дете е с приоритет, но ако не пуснеш миялната в 2 часа през нощта, какво най-лошо може да стане? Чиниите да позамиришат на другия ден. Голям праз.
Времето за сън, като ресурс който можем да ползваме за нещо друго: Контра въпрос: „Ако ти се яде пържола, ОК ли е да си резнеш от задника и да си го опечеш?“
Приоритетите: Колкото и важно да е това, което ще свършиш, описаните седем ефекта показват, че е по-добре да се наспиш – по-малко ще загубиш.
Винаги мога да се наспя: Да, точно така. Питай ме мен, след 20 години.
УРОЦИТЕ, КОИТО НАУЧИХ СЛЕД ТОЛКОВА МНОГО
ГОДИНИ НЕДОСПИВАНЕ
Та след всички тези размисли и анализи, ето какво успях да науча (явно повечето хора си го знаят, само аз възприемам по-бавно – сигурно е от недоспиването):
Урок № 1: Сънят не е валута. Всеки ден трябва да се спи в количество, от което се чувстваш наистина добре. Времето за сън трябва да е закон, твърдо и неотменимо (освен в екстремни ситуации).
Урок № 2: Липсата на сън разстройва цялата система, понижава продуктивността, влошава вътрешното състояние, понижава самочувствието, влияе на здравето, концентрацията и паметта. Т.е. прецаква ти целия ден, а и живот. Трябва. Да. Се. Спи.
Урок № 3: Ако си даваш достатъчно сън, показваш на себе си и на другите, че уважаваш тялото си и се грижиш то да е в добро състояние. То е твоят инструмент. Ако не се грижиш за него, рано или късно ще те предаде.
Урок № 4: Сънят не може да се взема назаем и да се „отработва“. Ти и тялото ти имате нужда от сън днес, в конкретния момент, за този цикъл от живота (денонощието). Тялото е съвършен и издръжлив механизъм. То може да понесе дори години лишаване от сън, но ефектите са трайни и разрушителни – върху психиката, емоциите и физиката.
Урок № 5: Ако искаш да ставаш рано, лягай си рано. Няма друг вариант.
Урок № 6: Поне един час преди лягане, не се занимавай с проблеми, не чети новини, не играй на игри, не гледай телевизия, не цъкай телефона, не се карай с никой, не мисли за неприятни неща. Всичко това разстройва съня и неговото качество.
Урок № 7: Времето за сън не е „проспано“. Това е време за възстановяване, презареждане, подреждане и „центриране“. Ако се лишиш от него, лишаваш цялата си система от баланс. А това не води до нищо добро.
КАКВО СЛЕДВА ОТ ТУК НАТАТЪК?
Аз разсъждавам, философствам, извеждам уроци, но и тази нощ най-вероятно ще спя около 4 часа. Какво да направя така, че да изляза от черната дупка на недоспиването?
Ето няколко бележки към самия мен (и към хората, които са осъзнали, че имат същия проблем):
Действие № 1: Решавам, че (като начало) ще спя поне 6 часа на нощ (а това си е жив лукс за мен в момента). No matter what. Ако трябва да ставам рано, безкомпромисно ще си легна 6 часа преди това. Без изключения. Работата може да се свърши и на другия ден, а ако не се свърши – едва ли ще дойде краят на света.
Действие № 2: Решавам, че ще си водя отчет на броя часове сън всяка нощ. Ако не измерваш нещо, не можеш да го контролираш. И ще си правя review всеки месец. За щастие в телефона ми има приложение, което прави точно това.
Ха, ами то няма нужда от повече. Оказва се, че е напълно достатъчно да спазвам само две прости правила, за да повиша качеството си на живот (да неутрализирам споменатите седем негативни ефекта).
Както се казва на чист български език: „Уау!“
–
С времето осъзнах, че не е нито мъжествено (още по-малко пък – женствено), нито интелигентно, човек да изтезава тялото си, занимавайки се – понякога – с откровени глупости. Преди се гордеех, че спя по 3-4 часа на нощ. Сега се срамувам от това.
