Как преодолях страха от говорене пред публика

Четох едно проучване, според което огромен процент от хората се страхуват повече от говорене пред публика, отколкото от смъртта.

НАЙ-СТРАШНИТЕ ФОБИИ

Според един от моите източници, топ 10 на фобиите са:

• Говорене пред публика – 19%
• Смърт, край на живота – 16%
• Паяци и паякообразни същества – 13%
• Тъмнина и здрач – 12%
• Височини – 11%
• Хора и социални ситуации – 10%
• Летене и самолети – 7%
• Открити пространства – 5%
• Бури и светкавици – 4%
• Тесни и затворени пространства – 3%

Както се вижда проблемът е сериозен.

УМЕНИЕТО ДА ГОВОРИМ ПРЕД ПУБЛИКА

От друга страна, умението да се говори пред публика (от един до 20 000 човека) е едно от ключовите умения за успеха в живота и кариерата. Независимо от нашето поприще, ние постоянно сме изправяни пред ситуации, в които трябва да представим нашата теза и/или да я защитим пред дадена група хора.

И именно неумението или страхът да го направим, ни отнема възможността да постигнем желаното, да успеем в кариерата или просто да получим надмощие в дадена ситуация.

Изводът е, че е изключително полезно да имаме това оръжие – умението да говорим пред хора – в своя арсенал за успех. Обаче, пред нас стоят няколко пречки:

• Страхът от говорене пред публика.
• Незнание как да го направим.
• Неумение да го правим.

БОРИЛ, ГОВОРЕЩИЯТ ПРЕД ПУБЛИКА

В моята ранна младост, аз бях едно странно, срамежливо момче. Честно казано, това, да съм център на внимание на повече от един човек, беше изключително смущаващо за мен и водеше до обилно изчервяване, загуба на реч, неконтролируема промяна в езика на тялото и студено изпотяване.

Първият ми сблъсък с публичното говорене (за който си спомням) беше като отряден председател в училище, когато трябваше да представим отчета за срока и да споделя кой колко бутилки е предал и как е изпълнил партийните си поръчения. Голямо пелтечене и потене беше тогава.

След това, леко се отраках, в колежа (11 и 12 клас), когато трябваше да представяме екипни проекти пред целия клас.

Дойде и дипломирането в Университета. Не беше лесно да представя дипломната си работа само с листове картон А3, двойно лепящо тиксо и няколко намръщени доцента и професора.

После започнаха презентациите пред клиенти. След това обученията и семинарите. И така – до днес.

По мои изчисления, към момента, съм изнесъл поне 500 презентации пред публика от 3 до 300 човека и „моето слово“ е достигнало до към 10 000 човека (а може и повече, ако броим онлайн покритието).

През всичките тези години, мога да ви уверя, че съм се сблъскал и с трите, посочени по-горе пречки. И, докато се сблъсквах, натрупах известен опит и си направих някои изводи в тази област. Ето ги моите 5 мъдри прозрения…

МОИТЕ 5 ПРОЗРЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С
ГОВОРЕНЕТО ПРЕД ХОРА

Не претендирам за академични познания по реторика, но мога да споделя своите впечатления и опит в тази област.

„ПЕПЕРУДИТЕ В СТОМАХА“ СА НЕИЗБЕЖНИ

Преди първата и преди стотната презентация, повече или по-малко го има онова усещане за пеперуди в стомаха.

Ръцете изтръпват, краката омекват, студена пот и т.н. Това е здравословно, ако ни мотивира и неприятно, ако е повод да се откажем от презентацията.

Моят съвет: Не се отказвайте заради пеперудите. Те показват, че се вълнувате, че сте живи и че имате какво да кажете (или поне искате нещо да кажете).

ДОБРАТА ПОДГОТОВКА ПОМАГА

Както казва правилото на 7-те „П“:

„Правилната предварителна подготовка предотвратява пръдливото пикливо подрискване.“

И под подготовка нямам предвид (ама никак нямам предвид) да заучите речта си наизуст. Не, не и не. Това е рецепта за провал.

Какво да направите в този случай ли:

А. Преглед на презентацията и осъзнаване / запомняне нейната структура, т.е. ключовите моменти в нея.

Б. Разказване на презентацията пред огледало, кукла, прозорец или баба ви. Но цялата. Все едно я казвате пред истинската аудитория. Така измервате времето и се чувате как наистина го казвате.

В. Повтаряте т. Б 2-3 пъти през 1-2 дни.

Г. Преговаряте структурата и ключовите концепции в презентацията си по няколко пъти на ден, и в деня на самата презентация.

Д. Подготвяте си няколко начини да я започнете (това е ключовият момент), но без твърдо наизустяване.

ОСНОВНОТО БЕЗПОКОЙСТВО Е ПРЕДИ ПРЕЗЕНТАЦИЯТА

Моят опит показва, че в 99% от случаите и най-големите пеперуди в стомаха, изтръпване на ръцете, потене и омекнали крака, изчезват, като по чудо,  щом стъпите на сцената.

Спомням си първата си презентация пред 300 човека. До тогава бях говорил пред не повече от 15. Чух да обявяват моето участие. Ръцете ми трепереха от адреналина. Изкачих се, прикляквайки леко (заради омекналите колене), на сцената и застанах пред хората. 300 човека! Имам чувството, че усетих колективния интелект.

Бях репетирал презентацията си поне 9-10 пъти от начало до край и буквално започнах на автопилот. След това продължих. И се разприказвах. И се вдъхнових. И се слях с аудиторията и нейните реакции. Виждах отделни хора – как гледат, записват си, усмихват се или дремят (за моя радост, последните бяха малцинство). Имах желанието да им кажа всичко и то по най-добрия начин.

Правих лапсуси, допусках грешки в езика на тялото, но не усещах никакво притеснение. Имах усещането, че летя (съвсем ниско), но не се страхувах от публиката. Още повече, нямаше път назад – трябваше да си кажа презентацията по най-добрия възможен начин.

След като приключих, не бях доволен от себе си. Бях забелязал всяка една грешка, която бях направил. Обаче хората ми ръкопляскаха. После, до сцената, пред мен се заформи опашка от желаещи да се запознаят с мен и да ме питат различни неща.

Усещането беше изключително приятно. Не мога да кажа „неописуемо“, защото в момента го описвам (хе-хе), но е едно от най-приятните в живота ми – изтощен си, но удовлетворен, че си „излъчил“ това, което знаеш, пред аудиторията.

С ПРАКТИКАТА СТАВА ВСЕ ПО-ЛЕСНО

Книгите и учителите са прави – с практиката става по-лесно. Наистина. Търсете всякакви поводи да говорите пред хора. Само така ще придобиете смелост.

В началото на моята лекторска кариера, се натисках и приемах всеки намек да се появя пред някого и да приказвам. Осъзнавах, че с всяка презентация, с всяка реч, ставах все по-спокоен и уверен.

И ето ни днес. Преди каквато и да е презентация или обучение, аз почти не изпитвам притеснение. Желание да се подготвя добре – да. Но не и притеснение и страх. Знам, че не съм съвършен лектор и презентатор, но също така знам, че ни най-малко не се притеснявам да застана пред публика и да говоря или да отговарям на въпроси (това много го обичам).

РАЗМЕРЪТ НА АУДИТОРИЯТА ИМА ЗНАЧЕНИЕ

С времето установих, че ставам алчен. Алчен за натрупаната човешка, психическа, енергия. Алчен за мащаба на въздействието, което мога да окажа на аудиторията.

Установих, че пред колкото по-голяма публика говоря, толкова по-голямо е удовлетворението и удоволствието ми от дадената реч, обучение или презентация.

Не знам дали при другите лектори е така, но за мен размерът на аудиторията определено има значение.

Гледайки собствената си кариера, виждам, че наистина – говоренето пред публика е изиграло ключова роля в почти всички ситуации, които са ми донесли успех или пробив.

Считам, че това умение трябва да се изучава в училище, но тъй като засега не се прави, всеки от нас трябва да се спасява поединично. Затова, моето послание към вас, е:

Научете се да говорите пред хора – свободно, смислено, вдъхновяващо. Това ще ви отвори много врати и то тези, които вие искате да ви се отворят.